Когато бях на 10-11, майка ми собственоръчно написа на стената над леглото ми: „Ако не ти, кой?“. Тя фокусира целия си живот; цялата си енергия, за да ме отгледа – не просто като майка, а като всичко. Мениджър, приятел, учител. Нямаше как да компенсира липсата на баща ми, който умря от левкемия, когато бях на седем – но със сигурност ми помогна да преодолея психологическата травма. От много ранна възраст животът ми имаше цел. В ежедневието можех да си позволя всякакви грешки, но в шаха си казвах: „Концентрирай се, работи, бъди на върха на възможностите си.“ В крайна сметка всички отвреме на време се отпускаме. Наричам причината „гравитация на бившите успехи“. Биеш – и си казваш, че можеш да се осланяш на лаврите си. А единственият начин да останеш в играта, е да се провокираш самичък – единствено тогава няма да ти липсват предизвикателствата
Шахматната дарба не е нищо повече от шахматна дарба. През 1985-а се изправих срещу 32 машини и ги победих, четири години по-късно бих и Deep Thought, прототипа на Deep Blue. Това беше златна ера – машините бяха слаби, а косата ми – гъста! Първия си мач срещу Deep Blue също го спечелих, но беше ясно накъде се развиват нещата
Няма как да блъфираш машината. Човешкият опонент има конкретни характеристики – единият обича бързи игри, другият е по-солиден. Отделно можеш да усетиш кога става по-самоуверен например – или кога се смачква. Шахът не е покер, но съществува психологически елемент. Докато с машината и една грешчица означава провал. Губиш всички предимства, които си спечелил в предишните 50 разигравания. Трябва да мобилизираш абсолютно всяка частица от себе си, за да избегнеш поражението. Това е много странна форма на интелигентност, но в крайна сметка интелигентността се изразява в резултатите. Единственият начин да не тъпчем на едно място е чрез предизвикателства в онези сфери, в които машините все още се учат от нас
Когато ме питат по какъв начин шахът е помогнал на политическите ми амбиции, отговарям: „По никакъв!“. В шаха има ясни правила и неочаквани резултати, докато в Русия на Путин е точно обратното. Онова, което докарах от шаха към руската „политика“ е известността си. Хората осъзнаха, че щом този тип е срещу Путин, то сигурно става въпрос за принципи, за някакво морално задължение. Трябваше да се пробвам. Най-трудно ми беше да заиграя игра, в която нямаше как да спечеля – и го знаех. Тогава осъзнах, че животът ми не е посветен на победите, а на това да опитвам да правя някаква разлика
Диктаторите нямат стратегия. Диктаторът се интересува единствено от политическото и физическото си оцеляване. Предимството на демокрацията пред диктатурата е, че при демокрацията имаш възможност да правиш дългосрочни планове. Един от големите ми идоли е Хари Труман, тъй като той основава институции като НАТО, гарантирали на Америка победата в Студената война 40 години по-късно! Пък самият той е бил наясно, че няма да доживее крайния изход
Роналд Рейгън предупреди: „Свободата никога не е на повече от едно поколение дистанция от възможността да изчезне“. При Тръмп и придворния му кръг всеки път, в който стане дума за някакъв външнополитически конфликт, посоката е една – Русия, Русия, Русия. Вярвам в съвпаденията, но също така вярвам и в КГБ. Със сигурност има много щети, ще има и още, но политическата система се озонира. Съдът спря имиграционния указ! Това показва, че пропагандата на Путин всъщност лъже – демокрацията наистина работи!
Мачът не свършва до момента, в който часовникът не спре да отброява. В сблъсъка с Карпов губех с 0 на 5; още едно поражение – и край! Щеше да е ужасен удар да падна с нула на шест, а за Карпов щеше да бъде най-великата победа. Но оцелях. Оцелявах седмици, месеци, бих в три партии (мачът в крайна сметка е зачетен като реми). И винаги, когато усетя нещо като непосилно предизвикателство, си казвам: „Чакай, чакай – по-зле ли е от 0 на 5?“. Окей – може и да загубя, но никога не спирам да се опитвам, тъй като шанс винаги съществува. Мама ми казваше, че падаш тогава, когато престанеш да се бориш
