За това кои са най-страшните чудовища
Приказките имат една цел, особено когато ги слушаме като малки – истории като тези на Братя Грим, или на Оскар Уайлд. Помагат ти по простичък начин да разбереш пътуването на живота. Всички харесваме историите: край лагерния огън, в книга или на кино… харесваме да ни изнасят уроци за живота по оригинален и забавен начин. Техниката, която използвахме в Часът на чудовището (A Monster Calls), бе motion capture (улавяне на движение), заради която прекарах две седмици в едно студио, в което ми слагаха специален костюм; не мога да кажа, че ми беше лесно, костюмът беше доста неудобен и никога не бях снимал по този начин, но щом свикнах веднъж, ми се стори вълнуващо. Въпреки че бях дубльор на Аслан в Хрониките на Нарния, просто преотстъпих гласа си на този лъв, създаден по компютърен начин. В Часът на чудовището играта ми наистина бе уловена благодарение на тази технология. Тялото, движенията, жестовете – всичко бе записано от екип техници, затова в този герой има много повече от мен, не е само гласът. За да вляза в ролята много ми помогна фактът, че предварително ми показаха как ще изглежда чудовището – това улесни задачата ми. Знаех какво биха очаквали зрителите. Това чудовище произхожда от въображението на Конър (Люис Макдугъл). То обаче символизира и силата на природата, то е част от Земята. В много култури, в Шотландия и в Ирландия например, този вид дърво (тис – бел. ред.) се отъждествява с мъдростта на Земята. Затова, преди да започнем филма, прочетох някои истории и приказки, от които разбрах, че фермерите никога не ги пипат, защото това би донесло лош късмет на фермата. Чудовището е нещо като водач, който ще помогне на Конър да се справи със загубата, срещу която му предстои да се изправи. Много въздействащ символ. Историите не просто са възпитателни, те могат и да лекуват. Всеки от нас ще претърпи някаква загуба през живота си. Родителите, братята, близките ни същества. Всички на тази планета сме се сблъсквали с това или ще трябва да го направим в един момент. Обикновено, за да си изчистя главата, прекарвам време с двамата ми сина. Само ние тримата. Успокоявам се и с fly fishing (риболов с мухи) по реки и езера. Харесва ми да съм сам сред природата, да дишам на воля и да съзерцавам водата. Мога да стоя с часове. Практикувам catch and release, което означава, че щом хвана нещо, го връщам във водата. Намирам риболова за много здравословен, успокоителен и изпълващ процес в много отношения. Подсъзнателно ме привличат ролите, в които играя някакъв тип ментор. Не ги търся активно, но вероятно режисьорите и продуцентите ме виждат по този начин. Което за мен е чест. Предложението за Часът на чудовището бе много специално, защото този филм е страхотен житейски урок, разказан по съвсем не сантиментален начин – което го прави още по-въздействащ и истински. Освен това ни напомня, че изкуството може да лекува. Всички имаме наши собствени чудовища. Въпросът обаче не е да воюваме, а да се изправим срещу тях. Това е един от уроците, които Конър научава. Чудовището му може да изглежда зловещо, но е нищо в сравнение с чудовищата, които усеща в себе си след загубата на майка си. „Чудовището“ се опитва да му помогне и да го предпази, но с течение на времето му дава много важен урок: колко важно е да се научим да се изправяме срещу страховете си, срещу нашите чудовища. Иначе винаги ще са у нас… дебнейки ни.
