Роден съм в Манакор, град на остров Майорка – не е най-туристическото място, въпреки че островът е известна туристическа дестинация. Супер щастлив съм, че съм роден и съм израстнал точно там. Ценностите, с които бях отгледан, са изключително важни за превръщането ми в човека, който съм, и за мястото, на което се намирам. Всички се познаваме и се опитваме да сме добри съседи. Взаимното уважение е много важно.
Морето – то ни заобикаля. Обичам го. Това е мястото, на което се чувствам най-спокоен.
Винаги съм бил пленен от спорта, още откакто бях на 4. Още тогава знаех, че играя тенис много добре, но не бях по-зле и с футбола.
Когато играя мач, винаги се опитвам да съм полезен на отбора. Тони (треньор и чичо на Рафа) е лидерът. Принципно в живота се опитвам да следвам съветите на баща ми.
Изгарям да играя за Испания. Чувството, че представяш толкова много хора, е много специално. Винаги, когато играя на големи турнири, мисля за родината.
Когато играя, чувствам по малко от всичко, знаеш ли? Очевидно съперничеството прави така, че нивото на адреналин е по-високо от нормалното, ставаш по-нервен и т.н. Но смятам, че докато можеш да контролираш нервите си, това усещане е полезно.
Един от проблемите в спорта е, че нямаш достатъчно време, за да се насладиш на успехите. Животът и кариерата ти продължават. Когато играеш, изглежда така, сякаш предишните постижения вече нямат толкова голямо значение. Всичко обаче се променя, когато спреш и погледнеш назад. Тогава осъзнаваш какво си постигнал. Когато обаче се състезаваш, винаги трябва да гледаш напред, да искаш още и още. Разбира се, наясно съм с нещата, които съм постигнал, но това не значи, че не искам да продължавам да печеля.
Освен тенис, обичам да играя голф, да обядвам със семейството си, а следобед да отидем на плаж или близо до него, и да прекараме малко време заедно. Вечер предпочитам да хапна с приятели и след това да излезем някъде.
Нямам никаква идея какво ще се случи с мен в бъдеще. Единственото, което мога да правя, е да продължавам здраво да се трудя – така, както съм го правил през цялата си кариера. Дано нещата да се развиват добре. Извън това, човек никога не знае какво може да стане. Харесва ми да се боря за нещата, които ме мотивират.
Аз съм от хората, които обичат да се чувстват удобно. Опитвам се да се обличам според случая, но във всекидневието съм кежуъл. Добре ми е, когато дрехите пасват на тялото ми – а спортното облекло прави точно това.
Скъпите дрехите трябва да се коригират. Аз предпочитам да нося спортно облекло, което веднага се наглася към фигурата ми и ме кара да се чувствам удобно. Самите материали се адаптират към тялото. Използвам облеклата на Nike от дълги години и наистина ги харесвам.
През 2002 г. за първи и единствен път играх на турнир от Големия шлем за юноши (Уимбълдън) и стигнах до полуфиналите…
Имам собствена фондация. Открихме я през 2008 г., за да помагаме на деца в неравностойно положение. Днес имаме изградени центрове за тренировки в Анантапур, Индия и Палма де Майорка. Освен това поддържаме тесни връзки с SOS Детски Селища, за да помагаме на деца, за които има опасност да бъдат отхвърлени от обществото, да се интегрират чрез спорта. Работим в градове като Барселона, Гранада и Сарагоса.
